ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,БЪЛГАРИ !!!
"Да си българин не е участ. Да си българин е чест!".
Румен Радев
ПОКЛОН пред РУСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред РУМЪНСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред СРЪБСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред ФИНЛАНДСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред ЧЕРНОГОРСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред българите от Поволожието, Дон, Днепър, Северен Кавказ, Северна и Южна Осетия, Чувашия, Башкирия, Кримския полуостров и Татарстан, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред Левски, Ботев, Раковски, всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
Ти ме питаш, приятелю, от къде съм.
Отговарям ти – от Страната на розите,
от земята с най-бистри реки под небето,
от държавата с нула възможности...
Ти опитваш за миг да отгатнеш.
В общи линии даже успяваш–
"Истърн Юръп"! С житата си златни,
дето днес на парче я продават.
Казвам – „Топло! На север е Дунав.
А на изток море пиперливо..
Юг - от Бога с любов е целунат,
запад – Струма-река се разлива.
Планините са горди, горите –
са епични. Морето е черно,
талантливи деца, а жените
са красиви. Мъжете – неверни..."
Ти се смееш на това за мъжете.
Черен хумор? Да, черен! Балкански..
Нас ни тъпкаха през вековете –
де кой мине. Затуй сме и странни.
Търпеливи, добри по природа.
На трамвай ни приличат сърцата.
има място за всички, но Бога
ни лиши от коректни приятели.
Който дойде под нашите сенки,
пожелава ги само за себе си
и ни взима в залог като пленници,
като роби. Да молим за хлеба си!
Аз съм българка. Там е България –
Върху глобуса. Горе, отляво.
И в главата ми. Тук! Незабравена...
Бащин дом на чакали оставен.
Мойто племе е гордо. Не иска
да робува на псевдо-приятел.
го наричаме просто предател.
Затова си зарязах земята
и немила-недрага умирам,
Търся някъде тук свободата..
Ще ми кажеш ли как я намираш?
/ Руми Симова /
************************************************
ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.
А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина-
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невест
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.
Пловдив, 1881
Иван Вазов
***************************************
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!!! 🇧🇬
🇧🇬 По една българска роза за всички Българи пръснати по света !!! 🇧🇬
🇧🇬🇧🇬 По една българска роза за всички Българи пръснати по света !!! 🇧🇬МОЯ СТРАНА МОЯ БЪЛГАРИЯ
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях - да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъка изживях - да се върна.
В мойта хубава страна
майка,татко и жена да прегърна.
Там под родното небе
чака моето дете да се върна.
Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.
Даже нейде по света
неизвестен да умра ще се върна.
В мойта хубава страна
и тревата и пръстта да прегърна.
Нека стана стръкче цвят
нека вятъра познат ме прегърне.
Нека родните поля
да ме срещнат с песента щом се върна. Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта.
Моя страна, моя България,
моя прекрасна страна, ще се върна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар