Месни Заговезни е православен църковен празник, който се чества в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника произлиза от това, че се заговява с месни ястия. Празничната трапеза на този ден включва основно месни ястия. В седмицата след това се яде много сирене, масло и яйца. След този празник до Великден следват хранителни и духовни пости.На Месни заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото Писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към добродетелност. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо.
*********************************************
Прощавам си!
Мога ли? Разбира се, това означава, че сте разбрали грешките си, имате собствена воля, самооценка и понасяте вътрешна отговорност! Нека се взрем в себе си, преди да търсим вината само в другите. И нека осъзнаваме своите постъпки, особено когато не са най-достолепните.
Прости ми!
Поискайте прошка от хората около себе си. Особено от близките на сърцето. Вероятно не сте ги обидили според вас, но всеки вижда нещата различно. Затова поискайте да ви простят и да изчистят лошите помисли, ако таят такива!
И нека прошката да започне в сърцата. Нека не е само на думи. А в тях да се крие вашата осъзнатост и склонност да разберете своите и чуждите постъпки и да вярвате, че макар и не дотам според вашите ценности, все пак са човешки постъпки.
И нека бъдат простени!
http://www.beu.bg
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
Мога ли? Разбира се, това означава, че сте разбрали грешките си, имате собствена воля, самооценка и понасяте вътрешна отговорност! Нека се взрем в себе си, преди да търсим вината само в другите. И нека осъзнаваме своите постъпки, особено когато не са най-достолепните.
Прости ми!
Поискайте прошка от хората около себе си. Особено от близките на сърцето. Вероятно не сте ги обидили според вас, но всеки вижда нещата различно. Затова поискайте да ви простят и да изчистят лошите помисли, ако таят такива!
И нека прошката да започне в сърцата. Нека не е само на думи. А в тях да се крие вашата осъзнатост и склонност да разберете своите и чуждите постъпки и да вярвате, че макар и не дотам според вашите ценности, все пак са човешки постъпки.
И нека бъдат простени!
http://www.beu.bg
Сирни Заговезни е празник, разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сирница, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се палел и възрастните гадаели по начина, по който гори, каква ще е годината. Ако имало млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакали сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлеел - на лошо било. Черупките пък хвърляли при кокошките да снасят повече.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Да простим на някого не означава ни най-малко, че се съгласяваме с обидата. Единствено показваме, че сме способни да погледнем отвъд нея.
Лиз Бурбо
************************
Лиз Бурбо
************************
Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни - последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.В някои български селища на този ден казват: „простено - прости!", т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости".Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.
================================================================
„Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.“
Махтма Ганди
На Сирни Заговезни по-младите искат прошка от по-възрастните, деца от родители, кумци от кумове. Целува се ръка на домакините, като се изричат традиционните думи на прошката – „Прости ми“. Прощаващият пък отговаря „Простено да ти е“.Уикипедия казва, че прошката е мисловният, духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.Прошката обаче не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
Махтма Ганди
На Сирни Заговезни по-младите искат прошка от по-възрастните, деца от родители, кумци от кумове. Целува се ръка на домакините, като се изричат традиционните думи на прошката – „Прости ми“. Прощаващият пък отговаря „Простено да ти е“.Уикипедия казва, че прошката е мисловният, духовен и емоционален акт на освобождаване от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг човек, заради сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.Прошката обаче не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя.Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.
===============================================================
„Прошката е уханието, което виолетката оставя върху петата, която я е стъпкала.“
Марк Твен
Марк Твен
==============================================================
Изцелението е цветът на прошката. Прошката е отговор на молитва.Да прощаваш и да ти прощават ни е завещано от Исус. В най-чистата молитва се казва:... И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си... Да простиш искрено, чисто, от дълбочината на сърцето и душата си, да се молиш за враговете си, да плачеш за тях, тогава и само тогава ти си подобен на Бога. Останалото е лицемерие.
Автор РАЯ ВИДИНСКА
Автор РАЯ ВИДИНСКА
==========================================================
„Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.“
Фридрих Ницше
Фридрих Ницше
==============================================================
„Не е достатъчно само да прощаваме обидите и злините,трябва да умеем и да ги забравяме.“
Ан дьо Стал
Ан дьо Стал
===========================================================
Няма коментари:
Публикуване на коментар