✝️Честит Атанасовден на всички именници!!!😇💞🎉💐🎁
Нека имената ви изпълват с гордост,
да ви дават вдъхновение и оптимизъм!
Бъдете много щастливи и обичани!
Весел Празник!Наздраве!🥂
*************************************
Нека имената ви изпълват с гордост,
да ви дават вдъхновение и оптимизъм!
Бъдете много щастливи и обичани!
Весел Празник!Наздраве!🥂
*************************************
Свети Атанас, наречен Безсмъртни е господар на студовете, ледовете, зимните студове, зимните облаци и ветрове.
Според поверието на Атанасовден зимата тръгва да си ходи.
Според народният израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка провежда“. Завършва един празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат просветителски елементи свързани са отново с гадания за брак и промени. Преходите на сезоните на много места се отбелязват непосредствено след Атанасовден, чрез честването на един друг светец – Тимньо, или св. Евтимии (известен и като св. Черна), – чиито образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух на природата, олицетворява болестите и смъртта. В габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (митологичен образ на болестта).
Ритуали
Който не е успял да заколи на Коледа прасе може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и за женитба, играят хоро. Св. Атанас се приема като християнизирана версия на небесния, зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.
Във някой райони срещу Атанасовден на открито във параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет. Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светецът показват на зимата, че не се страхуват от нея и чакат лятото. Представата за светеца, като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челата на децата. Курбаните са лични и общо селски.
Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да се опита от всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести. Жените масово пекат и раздават питки (благи, медени) намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото на питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките деца. Забожда се босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина. Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още „слава“, „светец“), в чест на християнският патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.
Извършва се ритуала побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас, като братя близнаци.
Вярвало се е, че не бива да се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка, обриви и язви.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката, да не ги нападат мечки.
Забранено е впрягането на добитък.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее и от други болести.
Любимата храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед. Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото., за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено.
Според поверието на Атанасовден зимата тръгва да си ходи.
Според народният израз „зимният Танасовден разтуря празниците, които св. Петка провежда“. Завършва един празничен цикъл. Свършват и годежите и сватбите. Наближава период на пост и въздържание. Започва нов преход на сезоните, на труда, на нагласите. Ритуалите и обредните действия отбелязват този преход, съдържат просветителски елементи свързани са отново с гадания за брак и промени. Преходите на сезоните на много места се отбелязват непосредствено след Атанасовден, чрез честването на един друг светец – Тимньо, или св. Евтимии (известен и като св. Черна), – чиито образ обединява различни предхристиянски вярвания и представи за демоничния дух на природата, олицетворява болестите и смъртта. В габровско вярват, че на Атанасовден заедно с чумата се е родила и мечката (митологичен образ на болестта).
Ритуали
Който не е успял да заколи на Коледа прасе може да го стори на 18 януари. Затова наричат празника Втора Коледа. Моми и ергени излизат по горските поляни, връзват люлки, пеят песни за любов и за женитба, играят хоро. Св. Атанас се приема като християнизирана версия на небесния, зимен огън, на зимното слънце, свързва се с боговете на огъня. Затова се правят първите ритуални почиствания на конаците и на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.
Във някой райони срещу Атанасовден на открито във параклис или на висок хълм се чака изгревът със запалени огньове. Пак на открито се редят трапези, пеят се песни, вият се хора, прескачат се огньове. На връщане се берат кокичета, кукуряк и бръшлян в чест на идващата пролет. Мъжете, по ризи, се хващат на хоро в снега и точно като светецът показват на зимата, че не се страхуват от нея и чакат лятото. Представата за светеца, като повелител на чумата изисква приготвянето на курбан на болестите. Колят се черна кокошка или черно агне. С кръвта на жертвата се намазват челата на децата. Курбаните са лични и общо селски.
Селището коли жертвата на определено място, което се свързва с легендата за доброволната жертва на района, откъдето някога била прогонена чумата. Коли се мъжко животно и от приготвения курбан трябва да се опита от всеки член на селището, за да не се разболява от тежки и неизлечими болести.
Личните курбани се правят за излекуване от тежка болест, за прогонване на страшно премеждие. Кръвта и костите на жертвеното животно се заравят на място, където не стъпва човешки крак. Съществуват практики за лечение на домашните животни от чума и други болести. Жените масово пекат и раздават питки (благи, медени) намазани с мед, като застават най-често на кръстопът. Тестото на питките се замесва от девойки, млади невести или най-здравата и многодетна жена в селището. Отгоре се дупчат с вилица, за да бъдат далече от шарката малките деца. Забожда се босилек. Моделират се тестени кученца от хляб, защото чумата се бои най-много от кучето. Пекат се три кравайчета, едното от които майката хвърля на покрива или в комина. Важен елемент в честването са семейните трапези – служби (наричат се още „слава“, „светец“), в чест на християнският патрон, закрилник на фамилията. С тях се почитат и мъртвите праотци.
Извършва се ритуала побратимяване, свързан с представата за светците Антон и Атанас, като братя близнаци.
Вярвало се е, че не бива да се играе хоро на мегдана, защото на този ден чумата се качва на високо дърво и избира жертвите си. Затова не се минава покрай топола и всякакви високи и стари дървета.
На Атанасовден не се работи нищо – за предпазване от шарка, обриви и язви.
Не се шие, плете, тъче, за да са здрави животните, да не си чупят краката, да не ги нападат мечки.
Забранено е впрягането на добитък.
След Атанасовден не се яде тиква, за да не се замае главата на човек, да не се разболее и от други болести.
Любимата храна на всички болести, зли сили, демони, бродници и орисници са питките с мед. Народът ни ги оставя, за да бъде умилостивено злото., за да се настроят демоните с добро, за да опитат от храната и да си отидат в далечните леговища. Оставят се на пътища и кръстопътища, на усойни и непристъпни места, на покрива на къщата или до главата на новородено.
*********************************
✝️Честит Имен ден,Наско!!!😇💞🎉💐🎁
Нека името ти да прогони всички зимни мисли,да извика лятото при теб и с него – смях,
пътищата към мечтаното от теб да бъдат чисти,
да вървиш към всеки нов успех без страх!
Весел Празник!Наздраве!🥂
********************************
✝️Честит Имен ден!!!😇💞🎉💐🎁
Да носи името ти полъх на надежда,като бленуван лъч от лятно слънце,
късметът, здравето да те отвеждат
към истинска любов, в която се оглеждаш!
Весел Празник!Наздраве!🥂
**********************************
Честит празник, Атанас, Атанаска, Нася, Наско!
Желаем ви безсмъртие в любовта и мечтите ви,
щастие в професионалния и личния ви живот,
непоклатимо здраве и нестихващ късмет!
Желаем ви безсмъртие в любовта и мечтите ви,
щастие в професионалния и личния ви живот,
непоклатимо здраве и нестихващ късмет!
* * *
Честито да е името ви, Атанас, Атанаска, Нася, Наско!
Нека имената ви изпълват с гордост,
да ви дават вдъхновение и оптимизъм!
Бъдете много щастливи и обичани!
Нека имената ви изпълват с гордост,
да ви дават вдъхновение и оптимизъм!
Бъдете много щастливи и обичани!
* * *
Честит Атанасовден на всички именици!
Нека зимата си отиде от душите ви
и на нейно място дойде свежо лято,
пълно със здраве и любов за вас!
Да бъде прекрасен празникът ви!
✝️Честит Имен ден!!!😇🎊💐🎁🥂🍾
Нека зимата си отиде от душите ви
и на нейно място дойде свежо лято,
пълно със здраве и любов за вас!
Да бъде прекрасен празникът ви!
